* * *

Побеснял жених заръфал булката

Какъв е спомен станало
със тоя Коста Иванов
и с тая Станка Генова.
Расна ми Коста, порасна,
двайсет годишен той стана,
майка му и баща му решават,
решават Коста да оженят.
Коста се от годеж завръща
и си във двори влизаше
и към волове отиваше.
Мачка из двори летеше
и се тя на Коста нахвърли,
и си тя Коста изхапа,
на десна ръка, на рамо.
Нали не знае горкия,
днес ще му сватбата бъде,
утре към гроба ще плачат.
Кога невеста довели,
във черквата я завели,
във черква на венчане.
Коста на попа думаше:
- Венчавай, попе, по-скоро,
човешко месо ми се яде!
Попа на Коста думаше:
- Как те не би срам, Коста,
от майка, още от татко,
и от цялата публика?
Всичките глави навели,
булката почна да плаче.
Кога се в къщи върнали,
остро ножленце изважда
и си Станка убива.
Коста на мачка ръмжеше
и по дувари дращеше.
Всички си Коста гледаха
и си викаха - Коста побесне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011