* * *

Побеснял жених заръфал булката

Имала мама един го сина,
един го сина, млад Коста,
едничък Коста на мама,
миличък Коста на тате.
Костова мама думаше:
- Косто льо, синко Косто льо,
изминаха се дните,
навърши си годините,
а да те, мама, сгодиме,
сгодиме и да те ожениме
за тази наш'та комшийка,
за Станка Николовата.
Коста й нищо не рече.
Мама си Коста сгодила,
голяма года правиха,
големи дари дариха,
на всички едно дариха.
Коста си дома отиде
да си воловете прериня.
Коста волове помилва
и на волове думаше:
- Волове, сиви волове,
кат мене ли сте радостни?
Мене ме мама сгодила
за тази наш'та комшийка,
за Станка Николовата.
Коста от дома излиза,
като вратата затваря
бясна се котка фърлила,
Коста в ръката ухапала,
черни кърви тръгнали,
Коста си кърви затрива
и никому нищо не казва.
Минава малко, не много,
двайси ми дена минало
от годата между сватбата.
Събота сватба калесал,
в неделя булка вземали.
Като на черква стигнали,
Коста на попа думаше:
- Бърже ме, попе, венчавай,
човешки дроб ми се яде!...
Попа му нищо не каза,
венча ги и ги изпрати.
Като си у тях отива
и си сватба караха,
кръстника булка повика
да й прошката даде.
И както стария обичай,
булката и зетьо, двамата,
в една ги стая затвориха.
Чакали малко, не много,
два часа време минало,
сватбари викат на Коста:
- Отваряй, Коста, вратата!
Коста от къщи викаше:
- Чакайте ощика малко,
черния дроб изядох,
от белия малко остана...
Тогаз из джама погледнали,
Коста из къща бягаше
и като котка ръмжеше.
Сватбари на властта обадиха,
през джама стреляха
и Коста у къщи убиха.
Като у къщи влязоха,
булката сред къщи лежеше,
цялата у кърви облята.
Този е помен станало
в трийсет и трета година...
Събота сватба калесали,
неделя булка вземали,
в понеделник на гроб плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011