Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Побеснял жених заръфал булката

Никъде не се е чувало,
такава случка да стане,
каквато е сега станала,
през осемнайстата година,
в Тодювци, село Еленско,
за този ми Коста Иванов
и тази ми Донка Петрова.
Те се двамата любили,
решили да ги оженят.
Коста с булка да видят.
Като са Коста сгодили,
все весел ходи по двори.
Като в дама той влиза,
биволи да си нахрани,
от дама котка излиза,
бясна е котка, отровна.
Като за лакът охапва,
Коста си лакът отрива,
на никого нищо не казва,
че го е котка ухапала.
А костовите домашни
дарове разни купуват,
сватбарите да си даряват.
Всеки доволен да остане,
от тази сватба Костова.
Неделя рано ранили,
те за булката отишли.
Като са булката взели,
отишли да ги венчаят.
Като ги попа венчава,
Коста го беса хванало,
той си на попа думаше:
- Венчай, попе, по- скоро,
че ми се човешко месо дояло!
Като го попа зачува,
за друго нещо разбира.
Попа на Коста думаше:
- Не те ли, Коста, досрамя,
такива думи да кажеш,
че това е църква, Храм Божий!
Коста се много засрами,
Коста си глава наведе,
на никой нищо не каза.
А Костовите сватбари,
всеки посрамен остана,
от тези думи Костови.
Като младите венчали,
като ги у тях занесли,
в една ги стая затварят,
както навред обичая.
Коста си вратата затвори
и я заключи.
Зверски булката улавя
и я на земя поваля.
Остро си ножче извади
и я в гърдите разпори,
белия дроб той извади
и лакомо налапа.
Сватбари викат и хлопат:
- Готов ли е, Коста, шенлика,
музикантите да свирят?
Коста се от вътре обажда:
- Готов съм, малко остана,
белия дроб изядох,
от черния малко остана...
Като чули сватбари тез думи,
сватбари вратата разбиват.
Коста в кише се криеше,
Коста като котка ръмжеше.
В неделя се веселили,
в понеделник към гроб плакали.

 


Юпер, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011