* * *

Побеснял жених заръфал булката

Никъде не се е чувало,
такава случка да стане,
каквато е сега станала,
през осемнайстата година,
в Тодювци, село Еленско,
за този ми Коста Иванов
и тази ми Донка Петрова.
Те се двамата любили,
решили да ги оженят.
Коста с булка да видят.
Като са Коста сгодили,
все весел ходи по двори.
Като в дама той влиза,
биволи да си нахрани,
от дама котка излиза,
бясна е котка, отровна.
Като за лакът охапва,
Коста си лакът отрива,
на никого нищо не казва,
че го е котка ухапала.
А костовите домашни
дарове разни купуват,
сватбарите да си даряват.
Всеки доволен да остане,
от тази сватба Костова.
Неделя рано ранили,
те за булката отишли.
Като са булката взели,
отишли да ги венчаят.
Като ги попа венчава,
Коста го беса хванало,
той си на попа думаше:
- Венчай, попе, по- скоро,
че ми се човешко месо дояло!
Като го попа зачува,
за друго нещо разбира.
Попа на Коста думаше:
- Не те ли, Коста, досрамя,
такива думи да кажеш,
че това е църква, Храм Божий!
Коста се много засрами,
Коста си глава наведе,
на никой нищо не каза.
А Костовите сватбари,
всеки посрамен остана,
от тези думи Костови.
Като младите венчали,
като ги у тях занесли,
в една ги стая затварят,
както навред обичая.
Коста си вратата затвори
и я заключи.
Зверски булката улавя
и я на земя поваля.
Остро си ножче извади
и я в гърдите разпори,
белия дроб той извади
и лакомо налапа.
Сватбари викат и хлопат:
- Готов ли е, Коста, шенлика,
музикантите да свирят?
Коста се от вътре обажда:
- Готов съм, малко остана,
белия дроб изядох,
от черния малко остана...
Като чули сватбари тез думи,
сватбари вратата разбиват.
Коста в кише се криеше,
Коста като котка ръмжеше.
В неделя се веселили,
в понеделник към гроб плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011