* * *

Побеснял жених заръфал булката

Какъв е спомен станало
в Модовец село голямо,
за тоя Коста Иванов
и Еленка, мома хубава.
Коста бил момък приличен,
на всякъде бил обичан.
Майка му, още баща му,
решили да го оженят,
оженят Коста, задомят,
помощ и отмяна да вземат.
Решили и го сгодили
за Еленка, мома хубава.
Годежът им беше в петък,
а сватбата ще е в неделя.
Рано е Коста подранил,
рано в неделя сутринта.
Коста в яхъри отиде,
говеда да си нахрани.
Като вратата отваря,
бясна се котка хвърлила
и го на лакът одраскала,
черни са кърви потекли,
Коста си кърви избърсва,
на никой нищо не казва.
Мина се малко, не много,
тръгнали да ги венчават.
Като са в църква влезли,
Коста на попа продумал:
- Венчавай, попе, венчавай,
венчавай, не довенчавай,
човешко месо ми се е дояло!
Попът му нищо не отвърнал,
питропът на Коста продумал:
- Не те ли е срам, бе Коста,
тука е, Коста, храм Божи,
такива думи да думаш!
Коста нищо не се обадил,
кога се вкъщи върнаха,
младите вкъщи влезли,
Коста си врата затваря
и на никого не отваря.
Сватбари на врата хлопали,
Коста се отвътре обажда:
- Почакайте малко, сватбари,
белият дроб изядох
и черният ми остава...
Сватбари врата счупили
и са вътре влезли.
Какво ли чудо да видят -
Еленка мъртва лежеше,
Коста на страна седеше,
като бясна котка ръмжеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011