|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Сърдит бил Стоян, гнявовит,
на булката си Тодорка,
дет не е рано ранила,
червено вино да му извади
и чашите да му напълни,
че й главата отряза.
На двора Стоян изляза,
на кола ости издяла.
Баба му на порти викаше:
- Стоене, зетко най-малък,
най-малък, най-севдалия,
я кажи на Тодорка да излезе,
лошав съм сън сънувала -
два купа жито сред двора,
със Тодорка го веехте,
дор два са орли виеха,
червено жито кълвяха...
Стоян баба си думаше:
- Бабо льо, стара майко льо,
два купа жито - два гроба,
два орла - майка и баща,
в гнява си заклах Тодорка!
Викна мама й да плаче,
търтила, в къщи влязала,
какво да види майка й -
Тодорка сред къщи заклана,
а мъжка й рожба край нея,
във черни кърви газеше,
мъртвешко мляко сучеше.
Мама й дума Стоене:
- Какво ти й направила Тодорка,
та й главата отряза?!
Старо село, Тутраканско (Илиев-Друмева, ДБД, № 286 - "Разгневен
Стоян заклал булката си"). В бележка към песента съставителите посочват вариант
и от Краново (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|