* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бе Стоян, гневен бе
на булката си Тодорка,
че не му вино наляла
и не му диван стояла.
На гняв й глава отряза,
ясни я кърви обливат,
малко й дете плачеше,
ясни й кърви газеше.
Стоян на двора излезе,
нова си кола стягаше.
Чужд човек викна на порти,
пък тя да била баба му.
Баба му дума Стояна:
- Къде е, Стояне, Тодорка?
Стоян на баба отговаря:
- Тодорка, бабо, отиде
на дете да си побае.
Баба Стоян пак дума:
- Стояне, зетко Стояне,
лоша съм съня сънувала -
във вашите равни дворове
купа със жито гледах,
и кораб, пълен със грозде,
и котли, пълни със вино.
Стоян на баба отговаря:
- Сънят ти е, бабо, истина -
купата, бабо, е черна пръст,
кораби е, бабо, тъмен гроб,
виното е, бабо, ясна кръв.
Ела, бабо, да видиш,
на гняв какво съм направил!
Когато влезе баба му,
Тодорка лежи в стая,
цяла във кърви обляна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011