* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, зло струва,
зло струва и зло намира!
Снощи се е напил млад Стоян,
че си е заклал булчето,
задето не му е попяло
и не му се е засмяло.
Че му се дрямка додряма,
че легна Стоян, та заспа.
Насъне му се присъни,
че си е заклал булчето.
Стресна се Стоян, събуди се,
какво да види млад Стоян -
булче му лежи сред къщи,
мъжка й рожба до нея,
в черни се кърви валяше
и мъртво мляко сучеше.
Дорде се Стоян чудеше -
сън ли е или истина,
някой на порта похлопа.
Излезе Стоян да види,
да види той, кой хлопа.
Галункината майчица,
тя на Стоян думаше:
- Къде е, зетко, Галунка?
Лошав сън съм сънувала,
нови сте къщи правили,
сред къщи - нови кафези,
в кафезите - гълъби,
край кафезите - звънчета...
Стоян баба си думаше:
- Къщите, бабо, гробове,
кафезите - нови ковчези,
гълъби, бабо, ний двама,
звънчета - нашите гласове...
Че извади ножче кърваво,
кърваво, незасъхнало,
че се в сърцето прободе
и се изясно провикна:
- Клета му душа, проклета,
кой вино пие, пропива,
кой се от вино напива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011