* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, препива,
зло струва и зло намира!
Снощи го препил млад Стоян,
препил го Стоян, опил се,
че си е заклал булчето,
булчето, бела Ганулка,
задето не му попяла,
попяла, не му се смяла.
Легнал е Стоян, заспал е,
лоша е съня сънувал,
че си е заклал булчето.
Трепнал е Стоян, събудил,
Ганулка мъртва лежеше,
над нея мъжко детенце,
то се във кърви валяше,
мъртвешко мляко сучеше.
И някой тропа на порти,
хем тропа, още хем вика:
- Щерко Ганулке, Ганулке,
излез ми, щерко, отвори,
на съня да ми отгатнеш!
Лош сън съм сънувала,
че нови къщи градите,
в къщите - нови кафези
и във кафези - гълъби,
и при гълъби - гълъбче.
Не е изляла Ганулка,
най ми е излял млад Стоян,
на съня да си отгатне:
- Къщите - наште гробове,
кафези - наште сандъци,
гълъби - ние с Ганулка,
гълъбче - мъжко детенце.
Дорде си това издума,
извади Стоян остър нож
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011