* * *

Пиян заклал близките си

Брей, гиди, вино червено,
дей, гиди, бистра ракия,
който я пие - зян струва,
зян струва, луд полудява.
Снощи се й напил млад Стоян
във това пусто дюкянче.
Та че се й вечер мръкнало,
Стоян си във тях отива,
че на вратата повика:
- Стани ми, либе, отвори.
Не е станала Маринка,
вратата да му отвори,
най е станала майка му
и тя се й назад върнала,
легнала, сладко заспала.
Стоян го сън не хванало,
ами си нофче извадил,
та че си й заклал булката.
Че стана Стоян, Стоене,
на майка в стая улезе,
че хвана Стоян майка си
и на нея глава отряза,
подир майка си и сестра си,
и на нея глава отряза.
Че легнал Стоян, та заспал,
заспал и засънувал,
че е паднало слънцето,
подир слънцето и месеца,
подир месеца и зората,
дето най-рано огрява.
Мъжка му рожба заплака,
Стоян са от сън събуди
и що Стоян да види -
къщата с кърви олята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011