* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бил Стоян, гневнив бил,
на булчето си Тодорка,
на яд й глава отрязва,
глава й скача по къщи,
мокър й език говори:
- Стояне, любе Стояне,
какво ти сторих, направих,
че ми глава отряза?...
Защото не е рано ранила,
ракия да му източи,
обеда да му сготви
и навънка да излезе,
острино коли да остри,
кастрино пръти да кастри.
Баба му хлапа на порти:
- Стояне, зетко Стояне,
къде е, Стояне, Тодорка?
Лошав съм съня сънувала -
у ваште двори равното,
дор три ми купа жито червено,
дор три го гарвана кълвяха;
то не е, зетко, на добро,
а е, зетко, на лошо!...
Житото - то ми е дор три гроба,
гарваните ми са дор три ми попове.
Стоян баба си думаше:
- Нема я, бабо, Тодорка,
мъжка ни рожба урочасали
отиде да го баи,
за уроки и за почуди.
Баба му в къщи влиза,
какво да види, горката,
Тодорка лежи сред къщи,
мъжка й рожба до нея,
мъжка й рожба - Иванчо,
мъртвешка й кърма сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011