* * *

Песни за Христо Ботев

Стоян по двори ходеше,
по двори, по калдаръми,
ситни си сълзи ронеше,
тънки са пръсти кършеше.
От де го видя майка му,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
защо по двори ти ходиш?
Пари ли нямаш да харчиш,
конче ли нямаш да яздиш,
булче ли нямаш Севдана?
Стоян майка си продума:
- Всичко си имам, мамо ма,
пари си имам да харча,
коне си имам да яздя,
булче си имам хубаво.
Аз мисля, мамо, аз мисля,
за мойта вярна дружина,
де е там горе в Балкана
при Христо Ботев войвода.
Там са се, мамо, събрали
и си за мене мислеха:
"Че какво Стоян направи,
та не дойде при пази,
байрака да ни развее,
дружина да си поведе -
дали си Стоян заболя,
дали се Стоян ожени,
та че си Стоян не дойде?!"
Това си Стоян издума,
па стана бързо млад Стоян,
па взема пушка бойлия,
па стана Стоян, отиде
горе, ми, горе в Балкана,
при негова вярна дружина,
при Христо Ботев войвода,
та че си разви байрака
и си дружина поведе
из тез високи балкани...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011