* * *

Песни за Христо Ботев

Изпраща майка сина си
на школо, пуста чужбина,
в очи го черни целува,
по чело сладко милува,
гальовни думи нарежда:
- Соколе, моя надежда,
по-скоро да се завърнеш,
та майка, татко прегърнеш.
Полюшна клони буката,
порони листе, заплака.
Земя ни кърви облива,
пожари навред издига.
Готви се, сине, и стягай,
от мене тука не бягай!
Походи Христо, походи,
Русия славна изброди,
от там за Влашко замина
да сбира верна дружина,
та писа песни напети
със скъпи светли завети.
От там във китни балкани,
на бой със верни душмани.
Там умря Христо, загина,
за скъпа, свидна родина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011