* * *

Отровил болното си булче

Георги у Донка отиде,
на Донка да си поседи.
Не найде Донка да седи,
най найде Донка да лежи,
да лежи болна в постеля.
Той си на Донка думаше:
- Я умри, Донко, я стани,
дорде ми ходи любето,
любето - Златка Попова.
- Любе ле Георге, Георге ле,
аз няма скоро да умра,
но няма и скоро да стана.
Ти си ми, Георге, илачът,
илачът, черна отрова.
Георги навънка излезе
и във бакалин отиде,
и си на бакалин думаше:
- Георге ле, младо бакалче,
имаш ли черна отрова?
Бакалче на Георги продума:
- Георге ле, аркадашо ле,
имаме, белким нямаме,
ала я скъпо даваме.
- Скъпа, не скъпа - ще взема,
че имам кучка ганава,
искам да я отровя!
Георги отвънка излезе,
и у Донкини отиде,
и си на Донка думаше:
- Ето ти, Донке, илачът,
илачът - черна отрова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011