* * *

Отровил болното си булче

Гьорги на Тонка думаше:
- Я умри, Тонко, я стани,
докато ми ходи любето,
любето - Златка Попова.
Тонка на Гьорги думаше:
- Нема скоро да умра,
търси ми, Гьорги, лякове,
лякове да ме лекуваш.
Гьорги навънка излезе,
че в Търново отиде,
на търновското дюкянченце,
и на бакалче думаше:
- Бакалче малко, глупаво,
имате ли черна отрова,
отрова черна, кучешка?
- Имаме, белким немаме,
ала я скъпо даваме -
един грам за един алтън,
два грама за два алтъна.
Гьорги бакалче думаше:
- Тегли ми бърже два грама,
два грама за два ялтъна.
Че си в къщи отиде
и си на Тона думаше:
- Тонке ле, първо ле либе ле,
пий, Тонке, спирт от ракия,
пий, Тонке, да оздравееш!
И Тонка вдигна да пие.
Сръмнала, пък не глътнала,
и си на Гьорги думаше:
- Това е черна отрова,
черна отрова, кучешка!...
И се на земя събори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011