* * *

Отровил болното си булче

Георги на Тонка думаше:
- Любе Тонке ле, Тонке,
я умри, Тонке, я стани,
дорде ми ходи либето,
либето - Златка Попова!
Тонка на Георги думаше:
- Любе Георге ле, Георге,
аз няма, любе, да умра,
но и няма скоро да стана.
Върви ми търси лякове,
лякове да оздравея.
Георги навънка излезе,
и на дюкянче отиде,
и на бакалче продума:
- Бакалче малко, глупаво,
имате ли черна отрова?
Имаме куче ганаво,
ганаво куче, бясаво,
кучето да си отровим.
Бакалче Георги продума:
- Имаме, белким нямаме,
ала я скъпо даваме,
грамът го алтън даваме.
Той взема Георги два грама,
два грама за два алтъна,
че си във къщи отиде,
та го с ракия разбърка
и го на Тонка подаде:
- На ти, Тонке ле, лякове,
лякове да оздравееш!
Тонка вдигна чашата
и си на Георги продума:
- Туй не са, Георге, лякове,
туй е, любе, отрова...
И се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011