|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Отровил болното си булче
Откак се Донка разболя, мари,
Гьорги се вкъщи не връща.
Една ми света Неделя
Гьорги се вкъщи завърна,
Гьорги на Донка думаше:
- Още ли не си умряла?
Я умри, Донке, я умри,
докат ми ходи хората,
аз да се, Донке, оженя!
Донка на Гьоргя думаше:
- Гьорге ле, първо венчило,
и туй ли да те науча.
Аз имам братче аптекар,
ще идеш, Гьорге, ще идеш,
хитричко ще го излъжиш,
че имаме куче лошаво,
силна отрова да даде.
Че стана Гьорги, отиде
на шуменската аптека.
Гьорги аптекар думаше:
- Имаме куче лошаво,
я дай ми силна отрова,
да си кучето отровя.
Аптекар се бърже досеща,
не даде силна отрова,
най даде силно лекарство.
Медвен, Котленско; на моабет и субат (СбНУ 63/2007, № 725).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|