* * *

Отровил болното си булче

Гьорги на Тонка думаше:
- Тонко ле, мари, хубава,
я умирай, Тонко, я ставай,
доде ми ходи любето,
любето, Златка хубава,
бре, Златка - комшийката ни,
бре, Златка - вдовицата!
Пък кя му Тонка думаше:
- Гьорги ле, яназине ле,
Гьорги ле, касканджию ле,
я нема скоро да умра,
ма и нема скоро да стана,
току ми търси илаче,
илаче за оздравяваньнье!
И той я Гьорги затвори
в тяхната нова колиба,
че във Търново отиде,
на Ивановото дюгяне,
Ивана - Копаньковчето,
и на Ивана думаше:
- Иване, юлдаш кафадар,
имаш ли църна отровя,
че имам куче ганаво -
да хвърля, да го отровя?!
Иван на Гьоргя думаше:
- Гьорги ле, юлдаш кафадар,
кучето не ще отрова,
ми иска пушка и крушунь!
Ти си, Гьорги ле, авджия,
авджия и крушумжия,
та земи да го убиеш!
Гьорги навънка излезе,
та пре Никола отиде,
Никола комунжийчето
и на Никола думаше:
- Никола, юлдаш кафадар,
имаш ли църна отрова,
че имам куче ганаво -
да хвърля, да го отровям?!
Никола дума на Гьоргя:
- Гьорги ле, юлдаш кафадар,
имаме, белки немаме,
ма я на сякой не давам,
ама на тебе ще ти дам.
Драмът е, Гьорги, по алтън,
два драма - за два алтъна.
Че си взе Гьорги отрова,
и на колиба отиде,
та си на Тонка думаше:
- Пий, Тонко, благи илаче,
илаче, да оздравееш!
Я пък Тонка му думаше:
- Гьорги ле, яназине ле,
това не са, Гьорги, илаче,
еми е църна отрова!
Защо ме лъжеш, Гьорги ле,
защо ме лъжеш и мамиш -
ти искаш да ме отровиш!
Току дай, Гьорги, да пия,
да пия, Гьорги, да умра,
да умра, да се отнемеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011