* * *

Отровил болното си булче

Разболяла се Марийка,
Марийка, булка хубава.
Гледа я Гьорги, жали я,
година и половина.
На Гьорги вече дотегна,
Марийка болна да гледа,
та па си Гьорги залюби
Невена, мома хубава.
Чуди се Гьорги, мае се,
какво да стори, направи,
Марийка да си напусне.
Най-подир Гьорги намисли,
па в аптеката отиде
и на аптекар продума:
- Имаш ли люта отрова,
че ми кучето беснее
и ми стадото издави?
Аптекар дума на Гьорги:
- Имам си, имам, Гьорге ле,
ала й скъпа цената -
хиляда лева два грама.
Гьорги аптекар пак дума:
- Колкото струва ще давам!
Гьорги си у тях отиде
и на Марийка продума:
- Марийке, либе Марийке,
не ти ли, либе, дотегна
да лежиш, да ме жадуваш,
ти мене, либе, аз тебе?
Я вземи това лекарство,
пийни го, либе, пийни го,
дано, либе, оздравиш,
ний двама да си живеем!
Марийка чаша вземала,
пийнала, пък не глътнала,
и си на Гьорги продума:
- Гьорге ле, либе Гьорге ле,
туй не е, Гьорге, лекарство,
ами е черна отрова,
отрова да ме отровиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011