* * *

Отровил болното си булче

Георги на Тонка думаше, мари:
- Любе Тонке ле, Тонке,
я умри Тонке, я стани, мари,
доде ми оди любето,
любето, Златка Търновка!
- Ке умра, Георги, ке умра,
ама няма скоро да умра!
Търси ми, Георге, лякове,
лякове да ме лекуваш,
да пия, да оздравея.
И Георги не ще, не чака,
изведе конче хранено,
и го оседла, обюзда,
и шибна конче да бяга,
право в Търново отиде
и на бакалче думаше:
- Бакалче и праматарче,
имате ли черна отрова,
черна отрова кучешка?
Имаме, куче ганаво,
та ни агънца издави.
Бакалче дума Георги:
- Имаме, белки нямаме,
ала я скъпа даваме -
един грам един алтън!
- Мери ми, холан, един грам,
един грам за един алтън!
Георги си в къщи отиде
и си на Тонка думаше:
- Пий, Тонке, да оздравееш!
И Тонка вдигна, изпи го,
и си на Гьорги думаше:
- Що стори, Георги, със мене
и с моите дребни дечица?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011