* * *

Отровил болното си булче

- Тонко ле, къщницата ми, мари,
умирай, Тонко, отхадяй,
доде е Златка лефтера,
лефтера, неоглавена,
главена, неоженена!
- Гьорги ле, пенекьовченин,
търси ми, Гьорги, колаят -
я нема скоро да умра.
Ти поди, Гьорги, ти поди
в Търново село голямо,
та питай, та разпитувай,
де седи Ламбо златарят,
златарят и праматарят,
нека ти Ламбо жигяса
три драма черна отрова.
Ако те, Гьорги, запита -
що ти е черна отрова,
пък ти, Гьорги ле, да кажеш:
"Имаме куче ганово,
кучето да си отровя,
телците да си отърва!"
Взел се е Гьорги, отишъл
в Търново село голямо,
та нашъл Ламбо златаря.
Станал му Ламбо, жигьосал
три драма черна отрова.
Взел Гьорги, та се повърнал,
отдалек иде и вика:
- Тонко ле, къщницата ми,
стани ми, мари, отвори,
я нося илач за треска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011