* * *

Отровил болното си булче

Тонка се болна разболя,
та лежа девет години.
Гьорги на Тонка думаше:
- Я стани, Тонко, я умри,
дорде ми ходи любето,
любето, Златка хубава!
- Я нема, Гьорги, да умра,
ама й нема скоро да стана,
търси ми, Гьорги, илаче,
по-скоро да оздравявам!
- Твойте са, Тонко, илаче,
един драм църна отрова!
Той на дюгенет отиде
и на бакалче думаше:
- Имате ли църна отрова,
имаме куче ганаво,
да взема да го отровям?!
- Имаме, Гьорги, имаме,
ала я скъпо даваме,
един драм, за един алтън!
Той даде Гьорги алтънят,
та убзе църна отрова,
че я във чаша разбърка,
та че при Тонка отиде,
и я на Тонка подаде:
- На ти, Тонко ле, илаче,
по-скоро да оздравееш!
- Това не са, Гьорги, илаче,
илаче за оздравяваньня,
ами е църна отрова,
я ще отрова изпия,
пък ти ми подай детето,
детето, мъжката рожба,
да си детето нахраням
от мойто мляко отровно,
и той със мене да умре,
да не го гледа мащеха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011