* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Драгано, бела Драгано!
Облагала се Драгана
сос най-мал девер Ивана -
да ожне нива голема,
да ожне и да я върже,
да върже и да я сдене.
Свекър Драгани думаше:
- Не облагай се, Драгано,
много е лоша облога -
тая е нива голема,
с девет я рала ореме,
десета брана влачиме!
Не слушала го Драгана,
заметна люлка на рамо,
зажнала нива голема,
зажнала и я ожнала,
ожнала и я вързала,
вързала и я сденала.
Ошла Драгана на двори,
девет е крави измузла,
десета бела Белана.
Рикнала крава за теле,
Драгана вели-говори:
- Белано, бела Белано,
дали ти нема теленце?
Белана вели-говори:
- Драгано, бела Драгано,
мене е тува теленце,
дека е тебе детенце?!...
Тогай се сети Драгана,
па се върнала назаде.
Насреща са два вука,
па на Драгана думая:
- Ако ти Бог да, Драгано?
Драгана дума думаше:
- Тако ни Бога, два вука,
ч' идем детенце да тражим
на тая нива голема.
Вуци Драгани думая:
- Върни се, мори, Драгано,
ние ти дете развихме,
развихме и па повихме;
кога си дете развихме -
плачеше и не плачеше;
кога си дете повихме -
пищеше, море, пищеше,
та се у Бога чуеше!...
Не слушала ги Драгана,
ошла на нива голема -
дете ву вуци изели.
Заплакала се Драгана.
Свекър Драгани думаше:
- Нели ти викам, Драгано,
не облагай се, Драгано,
много е лоша облога!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011