* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Грозданка,
можеш ли, тато, пожъна,
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
станала сутринта рано,
слънцето още не изгряло,
слънцето, още месеца,
Грозданка на нива отишла
и си детето изкърмила,
почнала жътва да жъне.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Грозданка нива преполви.
Седнала пладне да прави,
хапнала хлебец, солчица,
пийнала бистра водица
и си детето накърмила.
Почнала жътва да жъне,
жънала, що е жънала,
слънцето трепти, залязва,
Грозданка нива пожъна
и си в селото отива,
стоката да си прибере,
кравите да си издои.
Доила, що е доила,
до девет крави издои,
десетата крава почнала,
кравата рипа и рита,
и си млекце не дава.
Грозданка крава думаше:
- Краво Муртаянке, Муртаянке,
защо рипаш и риташ,
и си млекце не даваш?
Крава си жално продума:
- Грозданке, къде е мойто теле,
тамо е и твойто дете!
Грозданка крава остави
и си на нива отиде,
там си орли му месце носеха
и змии влачеха,
и му кости носеха.
Викна Грозданка да плаче:
- Проклета да е, триклета,
коя си свекър послуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011