* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Жъни, наваляй, невесто,
нивата да дожъниме,
нивата не е ни голема,
девет е рала орана,
десето брана влачена.
Ако я, синко, дожънеш,
аз ще ти, синко, харижа
дор девет жълти жълтици!
И невеста са навела,
със слънце нива зажъна
и със слънце я дожъна,
със слънце снопе събрала,
девет е купни наклала.
Със слънце дома очела,
девет е хлеба месила
и девет крави пустила,
десета крава Горана.
Крава Горана порева,
невеста крави думаше:
- Що ревеш, краво Горано,
дали ти нема телето?
Крава Горана продума:
- Мене е тука телето,
ам камо тебе детето?
И невеста се сетила,
та на нивата очела.
Детенце в луйкя плачеше,
до три го жени лулеят,
три жени, три самодиви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011