* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Гроздано,
можеш ли, тато, пожънеш
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
сутринта рано станала,
детето си окъпала,
па е на нива очела.
Слънцето трепти, изтича,
Грозданка нива зажънва.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Грозданка нива престава,
па е под круша очела,
детето си накърмила,
хапнала, що е хапнала,
па се на жътва отправя.
Жънала, ще е жънала,
слънцето трепти да зайде,
Грозданка нива дожънва,
снопите си е прибрала.
Па си е у село отишла,
стоката си е прибрала,
девет е крави издоила,
десета крава - Белана,
ревнала за нейно мъжко теленце.
Грозданка се е сетила,
за нейното мъжко детенце,
че го е на нивата забравила...
Кога е Грозданка отишла -
самодиви детето разкинали.
Викнала Грозданка да плаче:
- Ой ле, Божичко, Боже,
коя е като мене, горкана,
на свекър и на свекърва да угоди,
та рожбата да си изгуби,
мамино, мило детенце!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011