* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънцето трепти да зайде,
Богдан си постат закачи
на дълго и на широко,
и на Богданка думаше:
- Айде, Богданке, да с'идиш,
на уръкчии да сготвиш!
Богданка Богдан думаше:
- Чакай, Богдане, почакай,
да си се нажна, понажна
на своя нива голяма,
на полегнала пшеница!
Доде думата издума,
дор девет снопа връзала
и си люлката задяна,
че си за село тръгнала.
На пътя дренки видяла,
цървени дренки залъжки,
да си детето залъже,
че си люлката раздена.
Брала е, що е набрала,
и си във село отишла.
Замесила девет погачи,
сготвила манджи дор девет
и взела крави да дои.
Първата крава издои,
втората взела да мучи.
Богданка крава думаше:
- Що ми тъй жално зарева,
дали телето ти го нема?
Крава Богданка думаше:
- Моето теле е тука,
твоето дете къде е?
Тогава Богданка се сети,
че си детето забрави,
и се назаде върнала,
където дренките брала.
Отдалеч като ходеше,
страшна картина видела -
девет го вълци кинея,
девет го дела делеха,
на Богданка дел оставая -
повелото и пеленките.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011