* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънцето трепти да зайде,
Богдан постата закачи
на дълго и на широко,
и на Богданка думаше:
- Хайде, Богданке, иди си
на уракчии да сготвиш,
да месиш бяла погача,
да сготвиш манджи угодни...
Богданка Богдан думаше:
- Чакай, Богдане, почакай,
да се нажна, понажна
на своя нива голяма,
на полегната пшеница;
че ми се вече додяло
по чужди ниви да ходя,
чужди хамбари да пълня!...
Доде тез думи издума,
девет е снопи вързала...
Тръгнала да си отива,
отвзела мъжка рожбица,
стигнала гора зелена.
На пътьо, на кръстопътьо -
червени дренки залъжки.
Вързала люлка на дрено,
да бере дренки залъжки;
като си дренки набрала,
тръгнала да си отива...
Като във къщи отиде,
издои крави дор девет,
месила бяла погача,
сготвила манджи всякакви.
Десета крава идеше,
идеше, жално ревеше...
Богданка крава думаше:
- Краво ле, ти, пущино ле,
защо тъй жално наревваш -
дали ти телето нема?
Крава на Богданка дума:
- Моето теле е тука,
'ми твоята мъжка рожбица,
на пътьо, на кръстопътьо -
девет я вълци кинея,
на девет пая правея,
на тебе пай оставия
повильо и пеленките!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011