|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Заложила се Тодорка
с девере си Ивана
голяма нива да жъне,
голяма, девет дюлюма.
Със слънци да я зажъне,
пак да я със слънце дожъне,
в село Тодорка да иде,
девет ми крави да издои,
девет телета да излъчи.
Рано Тодорка подрани,
мъжко си дете окъпа
и на нивата отиде,
под круша й люлка свързала,
и си детето остави.
Слънце трепти, изгрява,
Тодорка нива зажъна,
жънала и не поглеждала,
кога е пладне станало.
Слънцето трепти, залязва,
Тодорка нива дожъна,
право в село отиде,
девет ми крави издои,
девет телета излъчи,
десето теле порева,
и то ми, либе, без майка.
Тодорка на ум й хрумнало,
че има дете мъничко,
оставено и забравено,
на нивата под крушата.
Търти Тодорка да бяга,
по пътя срещна кърджалии.
Тодорка дума кърджалии:
- Кърджалии, братя да сте ми,
не чухте ли дете да плаче,
там долу, нейде в нивята?
Кърджалии думат Тодорки:
- Не чухме дете да плаче,
най си, Тодорке, видяхме -
черни се орли въртяха
и бели му меса късаха,
черни му кърви пиеха...
Викна Тодорка да плаче:
- Пусти остали басове,
че ми дете отиде,
дете отиде - мъжка рожба!
Велино, Шуменско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|