* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Грозданки думаше:
- Можеш ли, снахо, можеш ли,
нивата да ми пожънеш,
нивата десет декара?
Грозданка нищо не рече,
мъжка си рожба вземала
и е към нивата тръгнала.
Като е на нива стигнала
слънцето трепти изгрява,
Грозданка дете оставя,
под кичестата ябълка,
и си нивата захвана.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне;
кога се Грозданка изправи -
нивата половин преполовила.
Седна Грозданка, хапнала,
мъжко си дете накърми,
и пак Грозданка захвана.
Жънала, що е жънала,
слънце трепти, захожда,
Гроздатка нива дожъна,
право си дома отишла,
кравите да си прибере,
прибере, да ги издои.
Доила, що е доила,
десетата крава ревала
и е навънка гледала.
Грозданка крава попита:
- Де ти е, краво, телето,
та тъй си жално ревеш?
Крава Грозданки продума:
- Дет' ми е мене телето,
там ти е тебе детето!
Тогаз се Грозданка сетила,
че го й на нива забравила.
Кога се Грозданка върнала -
врани му очи пиеха,
а змии му сърце вадеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011