* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекърва снаха клевети:
- Ако Дафинка не махнеш,
къщата ще ти разсипе!
Всичкото жито продаде
за пудра и за червило...
Стоян на Дафинка продума:
- Да станеш утре по-рано,
да сготвиш топли обеди,
я на оране ще ида,
да ора черни угари,
да сеам бела пшеница.
Мъжко дете ще окъпеш,
да спи у люлкя ще туриш,
при мене на нива ще дойдеш,
обеди топли ще ми донесеш.
Дафинка рано станала,
сготвила топли обеди,
окъпа мъжко детенце,
сложи го да спи у люкя
и на нивата отишла,
топли обеди заноса.
На Стояна вика: "Добрутро!",
а Стоян нищо не каза.
Изпрегна брезийо бивол,
упрегна булка Дафинка.
Орал е, орал до пладне.
Дафинка рекла на Стоян,
че е срамота от хората,
че е грехота от Бога.
Като я Стоян изпрегна,
право дом си отишла.
На порти крава ревеше,
Дафинка на крава думаше:
- Що ми, кравице, ти ревеш?
А кравата рекла Дафинка:
- Къде ми мене телето,
там ти е тебе детето.
Кога Дафинка влезнала,
дете у люлка умрело,
Дафинка пада до него.
Стоян се връща от нива -
дете му у люлка умрело,
Дафинка до него умира.
Стоян се у гърди убожда
и на майка си говори:
- Да ядеш, мале, да пиеш,
а назе заран да погребеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011