* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се е Стояна,
нивата да си пожъне,
нивата на могилата,
дето е три дни орана
с девет чифта волове,
с десети руси биволи,
със слънце да я зажъне,
със слънце да я дожъне,
със нейни девет девера.
Че се е Стоянка навела,
като слънцето изгрява,
че се Стоянка изправи,
като слънцето залази
и си нивата пожъна.
Тръгнала да си отиде,
топла вечеря да сготви,
на нейни девет девера.
Като в пътя вървеше
до две ми круши намери,
до две ми круши ройници,
че си детето раздяна
и се с круши задяна,
и си детето забрави.
Право си у тях отиде,
дребни ми телци пущаше
и си кравите доеше.
Белуда крава ревеше,
нейното теле нямаше.
Стояна дума Белуду:
- Де ти е, Белудо, телето?
Белуда дума, продума:
- Дето ми е мене телето,
там ти е и на тебе детето!...
Тогаз се Стоянка върнала,
върнала да ги потърси,
и си срещнала два змея,
едина носи телето,
другия носи детето.
Стоянка змейове дума:
- Халал да ви е телето,
дайте ми детето.
Змейове Стоянка думат:
- Нито телето ще ти дадем,
нито детето ще ти дадем.
Кат се Стоянка събуди
дете й беше при нея
и телето при кравата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011