* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи се Марийка
със драгинка си Ивана
нивата си да ожъне,
нивата девет уврата.
Ку я Марийка ожъне,
тя ще Иванчу да вземе,
Иванчу руси биволи,
със коприненте чулове;
ако ли я не дожъне,
той ще Иванчо да вземе
нейното мъжко детенце.
Че си Марийка отиде
на нива девет уврата,
че си люлчица вързала,
че си детенце надои,
и го Марийка залюля,
и му Марийка думаше:
- Да мълчиш, мама, и да спиш;
голям се залог заложих
с чича ти, мама, Ивана -
ако нивата не дожъна,
чичо ти тебе жа земи,
без мама жа си останеш
и аз, мама, без чедо;
ако ли нивата дожъна,
аз ще, мама, да взема
чичовте ти руси биволи,
със коприненте чулове.
Че си Марийка зажъна
на нива девет уврата.
Жънала, квото жънала,
та че са права изправи,
че си слънцето погледна -
слънцето на икиндия -
Марийка нива дожъна.
Та че си у тях отиде,
дете на нива забрави.
Кога са назад повърна,
детето да си потърси -
Иванчо дете откраднал,
че го у тях занесъл.
Иванчо дава биволи,
ала детето не дава.
Марийка дума Иванчу:
- Драгинко, олам Иване,
халал да ти са биволи,
сал' ми детето не взимай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011