* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

На бас се хвана Тодорка
с турчина еничерина,
нивата да си пожъне,
нивата десет дюлюма.
Че стана рано сутринта,
мъжка си рожба окъпа,
че го в люлка сложила
и го на гръб задянала,
отиде жътва да жъне.
Кат се Тодорка наведе,
слънцето не бе изгряло,
кат се Тодорка изправи,
слънцето трепти, залязва.
Че си е снопи събрала,
събрала и натрупала.
Тръгнала да си отива.
Крави в село влизаха
и си за рожби мучаха.
Тогаз се Тодорка усети,
че и тя дете имала,
цял ден е жътва жънала,
без да си дете погледне.
Като при люлка отиде
и какво тамо да види -
змия му очи изпила,
изпила и удушила.
Тодорка нива пожъна,
Тодорка баса спечели,
да н' става клета кадъна,
ала си дете погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011