* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Гроздано, синко татова,
а ще ли можеш нивата,
нивата да си отжънеш,
нивата, девет декара?!
Че тя си дума не дума,
че щом се зора зазори,
мъжко детенце окъпа
и го във люлка сложила,
и го на нива занела.
Слънцето трепти, изтича,
Гроздана на нива пристига
и си детенце остави,
и се на жътва залови.
Жъна Гроздана, що жъна,
слънцето трепти за пладне,
Гроздана нива прехвърля,
седнала обед да обядва
и си детенце накърми,
и го във люлка остави,
и се на жътва залови.
Жъна Гроздана, що жъна,
слънцето трепти да зайде,
Гроздана нива дожънва
и се към дома запъти.
Като Гроздана пристигна,
крава Мургана ревеше,
бърже теленце пуснала,
кравата реве, не млъква.
Гроздана дума, говори:
- Кат ти пуснаха теленце,
що си ми жално ревнала?
Крава Мургана говори:
- Мойто теленце пуснала,
кам твойто мило детенце?
Гроздана жално заплака
и се назад повърна.
Като на нива пристигна,
до три го майки гледаха -
първа го майка кърмеше,
втора му песен пееше,
трета му хоро играеше.
Гроздана търпи и чака.
Като детенце накърми,
те го във люлка сложили
и из гората тръгнали,
тъжна си песен запели.
Леко при дете пристъпи
и си детенце вземала,
и се назад повърна,
люто баща си кълнеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011