* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се Маринка
със нейните девет девери
да си нивичката пожъне,
нивата най-голямата,
нивата въз могилката,
дето е три дни орява
с девет чифта биволи,
с три чифта мали волове.
Че стана, стана Маринка
рано ми, рано у понеделник,
че си детето окъпала,
окъпала, ем го повила,
у злата го й люлка сложила,
топла си питка опекла
и топла чорба сварила,
у стомна вода наляла,
че си детето задяна,
тръгна на нива да иде.
Като на нива отиде,
че си й люлка свързала
на високата могила,
на столовато орехче,
и си детето сложила.
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка нива зажева.
Жъна Маринка, що жъна,
ангел й снопи вържеше,
чиста й клас избираше,
Господ й дете бавеше.
Слънцето трепти, засяда,
Маринка нива дожева,
тръгнала да си отоди.
Като из пътю вървеше,
видяла крушка аладка,
аладка крушка, узряла,
че се на крушка покачи,
че си крушката отърси,
отърсила и ги събрала,
че си пазвата напълни
със меки крушки узрели.
Тръгна Маринка да с'иди,
като над село отиде,
селската черда идеше,
малки теленца ревяха,
кат малки деца за майка.
Тогиз й на умо хрумнало,
дет си детето забрави
на високата могила,
на столовато орехче,
и тя се назад върнала.
Като на нива отиде,
то какво, холан, да види -
усойна го змия увила
и му очите изпила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011