Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се Маринка
със нейните девет девери
да си нивичката пожъне,
нивата най-голямата,
нивата въз могилката,
дето е три дни орява
с девет чифта биволи,
с три чифта мали волове.
Че стана, стана Маринка
рано ми, рано у понеделник,
че си детето окъпала,
окъпала, ем го повила,
у злата го й люлка сложила,
топла си питка опекла
и топла чорба сварила,
у стомна вода наляла,
че си детето задяна,
тръгна на нива да иде.
Като на нива отиде,
че си й люлка свързала
на високата могила,
на столовато орехче,
и си детето сложила.
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка нива зажева.
Жъна Маринка, що жъна,
ангел й снопи вържеше,
чиста й клас избираше,
Господ й дете бавеше.
Слънцето трепти, засяда,
Маринка нива дожева,
тръгнала да си отоди.
Като из пътю вървеше,
видяла крушка аладка,
аладка крушка, узряла,
че се на крушка покачи,
че си крушката отърси,
отърсила и ги събрала,
че си пазвата напълни
със меки крушки узрели.
Тръгна Маринка да с'иди,
като над село отиде,
селската черда идеше,
малки теленца ревяха,
кат малки деца за майка.
Тогиз й на умо хрумнало,
дет си детето забрави
на високата могила,
на столовато орехче,
и тя се назад върнала.
Като на нива отиде,
то какво, холан, да види -
усойна го змия увила
и му очите изпила.

 


Топчии, Разградско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011