* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Грозданка,
можеш ли, тато, пожъна
нивата десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутрин рано станала
и е на нива отишла.
Слънцето трепти, изтича,
Гроздана нива зажъва.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Гроздана нива престала
и е под круша отишла.
Хапнала, що е хапнала
и си дете накърмила,
и се към жътва отправя.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда,
Гроздана нива дожъва
и е в село отишла
стоката да си прибере,
кравите Гроздана да издои.
Осем си крави издоила,
девета като почнала,
крава жално измучала.
Гроздана крава запита:
- Сивушке, краво девета,
защо ми жално тъй мучиш,
дали ти е паша неугодна,
или теленце не найде?
Сивушка дума Гроздана:
- Гроздано, булка хубава,
мене ми е тука телето,
кам ти на тебе детето?
Гроздана се назад повърна,
кога на нива отиде,
тънка се змия в пращи увила,
двете му очи изпила,
руси му коси гнездо си свила.
Викна Гроздана, заплака:
- Проклета да е, триклета,
коя се бори да угодява
на свекър и на свекърва!
Колко ми струва нивата,
кога си рожба загубих?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011