* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

На бас се хвана Маринка
с брата си, с най-малкия,
нивата да му пожъне,
нивата на могилката.
Брат й Маринки думаше:
- Маринке, сестро Маринке,
ако ми нивата пожънеш,
нивата на могилката,
ще ти нивата харижа,
нивата на могилката,
ако ми нива не пожънеш,
ще ти главата отрежа.
Рано й Маринка ранила,
рано ми, рано в неделя,
взела си сърпа на рамо
и мъжка рожба на ръце,
право на нина отиде.
На Иванча люлка направи,
залюляла го и запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
днес да не се никак събудиш,
мама ти се на бас хванала
с вуйча ти, с най-малкият,
нивата да му пожъне,
нивата на могилката.
Срещу се слънце обърна,
дор три се пъти прекръсти
и се на Бога помоли:
- Я да ми, Боже, помогнеш
нивата да си пожъна,
да не ми глава отрежат,
Иванчо сираче да остане!
Кат се надолу наведе,
жъна Маринка, що жъна,
кат се нагоре изправи,
дребни я звезди обсипали,
ясен е месец огрял.
Право на село потегли,
на брат си да се похвали.
Като е в двори влязала,
крава за теле мучеше,
нея й на ум хрумнало,
че има дете Иванчо,
там на нивата останало.
Че се назад върнала
да си Иванча прибере.
Като из пътя вървяла,
среща й идат два вълка,
два вълка, дор два близнака.
Първият носи детето,
вторият носи телето.
Маринка дума на вълци:
- Ой ви вази, два вълка,
два вълка, дор два близнака,
халал ви струвам телето,
само ми дайте детето.
Нали са вълци разумни,
че й детето подали.
Право при брат си отива
и той й нива харизва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011