* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Захванала се Петкана
със девет мили девери -
кой си нивата пожъне,
нивата девет уврата,
догде слънцето да зайде,
да му подарят, подарят
до девет крави ялови
и десетата със теле.
Никой се не наемнало,
наемнала се Петкана.
Та па е рано ранила,
девет е хляба месила,
девет девери отпрати,
девет си крави издои
и млекото им превари,
мъжко си дете окъпа,
па си детето задяна,
в ръка сърпа узела
и на нивата отиде,
па му е люлка вързала,
на слога, майне, под глога.
Па се Петкана наведе,
та си жътвата подкачи;
догде слънцето да зайде,
Петкана нива пожъна,
нивата девет уврати,
та па е сърпа узела,
по-скоро дома да иде.
Тя си детето остави,
остави и заборави,
на слога, майне, под глога.
На врата крави завари
и Мурга крава попита:
- Мургано, краво Мургано,
где ти, Мургано, телето?
А Мургана й продума:
- Мома хубава, Петкано,
мене е тука телето,
ами где е тебе детето?
И Петкана се уплаши,
и се назади повърна.
Кога при дете отиде,
а тя два лева завари,
че си детето вардеха
и Петкани си думаха:
- Върви си, върви, Петкано,
то си е наше, та наше,
ние ще дете изядем!
Петкана им се молеше:
- Два лева, братя да ми сте,
сега ми дете простете,
макар го заран изяжте,
сал' баса да се изпълни
със девет мили девери!...
Защо ли толкоз навалях,
и на слънцето изгорях,
на дете бозка не дадох,
нито обеда обядвах.
На левове се смилило,
та си й дете дадоха,
па скоро дома отиде,
та си девери превари,
та й се баса изпълни,
и си Петкани дадоха
до девет крави ялови
и десетата със теле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011