* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекърва Гроздана думаше:
- Снахо Гроздано, Гроздано,
можеш ли нивата да ожънеш,
нивата, десетте деката?
Гроздана си нищо не каза,
мъжко си дете окъпа,
че си люлката заденала
и се е на нивата отишла.
Жънала, що ми е жънала,
седнала да ми пичине
и детето да си накърми.
Станала е пак да жъне
и си е нивата ожънала.
Ама се Грозданка сетила,
че кравата е недоена,
че си е на село отишла
и си дете на нива забрави.
Като си е кравата издоила,
тя се е за детето сетила
и се на нивата върнала.
Като се е на нивата върнала,
мъжко си детенце заварила -
змиите му черни очи изпили.
Викна Грозданка да плаче:
- Пуста да ти остане нивата,
като ми детенцето нема,
детенцето, мойто мънинкото!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011