* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Грозданке,
можеш ли, тато, пожънеш
нивата десет декара?
Грозданка нищо не рече,
сутринта рано станала,
па си тя рожба окъпа,
пресна е пита месила,
студена вода налела,
па си тя рожба задена
и си на нива отиде.
Там я Грозданка накърми,
люлка на дърво вързала,
вързала и я приспала.
Слънцето трепти, изтича,
Грозданка жътва захвана
и се на Бога помоли:
- Айде ле, Боже, със мене,
на мене да си помогнеш,
нивата да си ожъна.
Слънце е вече на обед,
половин нива ожъната,
па ми седнала Грозданка,
обеда да си направи.
Хлебец тя е хапнала,
студена вода пийнала,
рожба Грозданка накърми
и пак си жътва захвана.
Жънала, какво жънала,
слънцето вече захожда
и тя си нива дожънва.
Па ми е снопе пренела
и го на кръстци направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011