* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Стар свекър Еленке думаше:
- Еленке, снахо най-малка,
най-малка и най-пъргава,
слънцето на екендия отива,
стани, Еленке, да си идеш,
топла вечеря да сготвиш,
тънка баница да разточиш,
да издоиш крави дванайсе,
със биволицата тринайсе.
Стана Еленка, тръгна си,
мъжко си дете задяна;
вървяла що е вървяла,
на сред път една ми круша,
една ми круша, ранозрейка.
Тя си детето раздяна,
че се на круша качи,
набра си круши ранозрейки.
Като си от крушата слязла,
бърже е на път тръгнала.
Като си у тях отиде,
сготви топла вечеря,
разтока тънка баница,
издои крави дванайсе
със биволицата тринайсе.
Най-малка крава, телица,
тя си силно изрева,
Еленка крави думаше:
- Защо се силно изрева,
нали е теле при тебе?
Телица дума Еленки:
- Мойто й теле при мене,
твойто й дете под круша!...
Тогаз се Еленка усети,
отиде дете да търси.
Кога под крушата стигна,
два се орела виеха,
братска го дялба деляха...
Викна Еленка да плаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011