* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Тато Грозданка думаше:
- Можеш ли, тато, ожъна
нивата девет декара?
Грозданка нищо не рече,
а си на нива отиде.
Слънцето трепка, изгрева,
Грозданка нива повала.
Жънала, що жънала,
до крушата стигнала.
Слънцето трепка на пладне,
Грозданка сяда да яде,
да яде, да си почине,
детето да си накърми.
Като Грозданка станала,
па се е на жътва хванала,
жънала, що жънала,
слънцето трепка, захожда,
Грозданка нива дожънва.
Кат си нива дожъна,
па си е дома отишла.
Девет е крави пустила,
девет е краве доила.
Кога десета - Горана,
крава Горана реве,
реве крава, не дава.
Невеста крава питаше:
- Защо ревеш, не даваш,
дали ти няма телето?
Крава Горани продума:
- Мен ми е тука телето,
а тебе камо ти детето?
Тогава се Грозданка сетила,
право на нива отишла
детето да си подири,
детето не намерила,
оти го вълци разкасали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011