* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Захванала се й Маринка
със свекър и със свекърва,
с нейните девет девери,
да си нивата пожъне,
нивата на могилата,
дет и за един ден изорават
с девет чифте волове,
с осем брези биволи.
Станала рано сутринте,
мъжка си рожба окъпала,
рано на нива отишла.
Мъжка си рожба сложила
под крушка, под самодивска.
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка нива зажева.
Слънце на пладне грееше,
Маринка нива приполви.
Седнала да си почине
и малко хлебец да яде.
Мъжка си рожба накърми,
пак се на жътва залови.
Слънце за облак засяда,
Маринка нива дожъва
и я на кръстци събрала,
тръгнала да си отива.
Като над село стигнала,
чердата у село слизаше,
теленца плачат за майки;
тогаз й наум хрумнало,
че си детенце забрави,
под крушата, под самодивска.
Като се назад върнала,
гологи му очите извадили,
бели му меса ядява,
али му кърви пиява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011