* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Първан Грозданки думаше:
- Грозданке, снахо Грозданке,
аз чувам, мари, от хората,
че ти си много жънела?
Хай да се на бас хванеме,
или каил да си сториме!
Ако ме, Грозданке, наджънеш
дванайсет кола със снопи,
за един ден да го напънеш,
харизма ще ти харижа -
край Бяло море нивята,
край Черно море лозята,
край тих бял Дунав ливади!
Ах, че се на бас хванали
и голям каил сторили.
Рано Грозданка ранила,
рано ми, рано в понделник.
Запретна бели ръкави,
завърна злати скутове,
захарно брашно отсея,
бели погачи опече,
топла обяда наготви.
Грабнала пърта на рамо,
сиви говеда изкарала,
говеда на говедарина,
телците на телчарина,
овцете на овчарина.
Мъжка си рожба окъпала,
грабнала ибрик и леген,
на свекра Първана поляла
и му обяда сложила.
Първан обяда обядва,
Грозданка диван стоеше,
с мъжко дете на ръце.
Като си софра дигнала,
мъжка си рожба задянала,
че си на нива отиде,
на нива, на голямата,
дето е девет уврата.
Сред нива круша кичеста,
там си люлката свързала.
Тя на Първанчо думаше:
- Нани ми, нани, Първанчо,
майка ти, чедо, да жъне,
че се е на бас хванала
и глям каил сторила.
Дванайсет кола със снопи
за един ден да го нажъна,
ако не го, чедо, нажъна,
дядо ти ще ме изпъди...
Почна Грозданка да жъне,
жънала и наваляла,
до обяд чакъм изкарала,
три кола снопи нажънала.
Жънала и наваляла,
докато пладне станало,
пак си снопите прочела,
още три кола нажънала.
Седнала да си почине
и малко да си похапне.
Малко си дете накърмила,
накърмила и го приспала.
Жънала и наваляла
до икиндия чакъм изкарала,
три кола снопи нажънала,
малко си вода сръбнала.
Пак си Грозданка зажъна,
жънала и наваляла,
бързо си дома отишла,
грабнала пърта на рамо,
сиви говеда прибрала,
говедата от говедарина,
телците от телчарина,
овцете от овчарина.
Студена вода донесла,
топли гостби сготвила,
на свекра Първана поляла
и му вечеря сложила.
Първан си гостби ядеше,
Грозданка диван стоеше.
Първан Грозданки думаше:
- Грозданке, снахо Грозданке,
защо те гледам, Грозданке,
със празни ръце да стоиш,
че де е, мари, Първанчо?
Тогаз й на ум хрумнало,
че си Първанча забравила,
сред нивата на крушата.
Като Грозданка отишла,
какво, горкана, да види -
край круша вълци виеха,
те си Първанчо изяли,
край круша гарги грачеха,
гарги му очи изпили.
Жално горкана заплака
и си на тейно думаше:
- Тейно ле, тейно Първане,
де се е чуло и видяло,
дет го е мома вършила
и жена да го извърши.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011