* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се е Мария
со нойни девет девери,
голема нива да пожне,
девет погачи да меси,
девет баници да меси.
С нойно мъжко детенце
и девет крави да музе.
А свекърва й говори:
- Мори, Марийо убава!
Колку ей, мори, безумна!
Не е, Марийо, на арно!
Мария свекърва не слуша,
отишла си е на нива,
до пладне нива ожнала;
бели погачи омеси,
и девет бели баници,
мъжко си дете обаня;
до девет крави доидоа.
Осем си крави измози,
девета крава, Белана;
крава си ревна, що може.
А Мария й говори:
- Пукнала, краво Белано,
еве ти тука телето,
мене ми нема детето!
Та се Мария досети,
па на свекърва говори:
- Мале ле, стара майчице,
камо ми, мале, детето?
Свекърва потиом говори:
- Лели ти думах, Марийо!
Мария се тогай разплака.
Мария ойде у нива.
Среснаа си я два вука,
Мария им тиом говори:
- Два вука, два мили брата,
видохте ли ми детето?
Два вука тиом говорат:
- Мари, Марийо, убава,
твое ли беше детето?
Кога му повой развихме,
оно ни жално гугаше;
кога му ръце кинехме,
оно ни жално плачеше;
кога му глава кинехме,
тога ни се милно молеше.
Мария приничи, издахна!
Затърсиа си Мария
нойните девет девери.
Среснале са ги два вука,
па на девери говорат:
- Ваша ли беше Мария
сос това мъжко детенце?
Нея узеа хайдуци!
Излъгаа се девери,
та си влезнаа у гора,
да си трасат Мария;
до двата вука свикаа;
собраа се сите вуци,
изедоа си девет девери.
Свекърва търси синове,
среснали са я два вука:
- Къде пойдеш, стара макьо!
Стара макя им говори:
- Ке си търсим девет сина.
А вуци й говорат.
- Девет ти сина ойдоа,
ойдоа во планината,
в планина, лов да ловат!
Стара се макя излъга,
та си влезна у гората,
и клети са вуци пришли,
та откинали главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011