* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се Петкана
с най-младия девер
до пладне нива да ожъне,
от пладне кръстци да сдене.
Свекър Петкана думаше:
- Петкано, снахо Петкано,
недей се, снахо, облага,
нива е много голяма -
девет са рала орали,
десета брана влачила...
Петкана свекър не слуша.
Отиде ми Петкана, отиде,
на тая нива голяма,
закара поста широка,
широка поста, висока.
До пладне е нива ожела,
от пладне кръстци зденала.
Па си Петкана тръгнала,
в къщи Петкана отиде,
девет е крави измузила,
десета крава е юница.
Кога е нея замузела,
крава ми за теле ревеше.
Петкана се за дете сетила,
че го е на нива оставила.
Викна Петкана, заплака,
и на свекър се оплака,
а свекър Петкани думаше:
- Нали ти, снахо, бе, думах,
че облоги са върли залоги!
Па се Петкана върнала,
на нива дете да търси.
Кога си на нива отиде,
тя си завари люлката празна.
Викна Петкана да плаче:
- Проклета да си, майчице, триклета,
защо ме, майко, роди,
толкова вредна, нещастна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011