* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

На бас се фанала Маринка
с нейните девет девера
и седем калини,
че ще си нивата пожъне,
нивата до могилата,
дето я нива орали
с три чифта волове
и два чифта биволи.
Рано й Маринка ранила,
люлка на слога вързала,
вързала, залюляла и запяла:
- Нани ми, мили Иванчо,
майка ти се е на бас фанала,
тая нива да жъне,
да жъне, да я ожъне...
Жънала Маринка, вързвала,
дорде си слънце залези,
дорде вечеря настани,
та си нивата пожънала,
пожънала и вързала,
на кръстци натрупала.
Кога си при люлка отишла,
какво чудо да види -
сива го змия увила,
увила и го удушила,
черни му очи изпила,
в руси му коси гнездо си извила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011