* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се Петкана
със нойни девет девере -
до пладне нива да ожнье,
от пладне дома да иде,
свекру вечера да готви,
свекърва мека постеля,
деверу бела премена,
етърва вода за глава.
Свекър Петкани говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
не облагай се, Петкано,
пуста е нива голема -
девет са рала орали,
десета брана влачила!
Петкана свекър не слуша,
заметна, люлкя шарена,
ойде на нива голема,
върза си люлкя шарена
у тая круша зелена,
па се Петкана наведе,
кога слънцето изгрева,
и се Петкана изправи,
кога е слънце на обед.
До обед нива ожньала,
до пладне снопе вързала,
вързала кръстци, сденала.
От пладне дома отиде,
свекру вечера готвила -
девет погачи месила,
десета вита баница;
свекърви меко постлала,
деверу дала премена,
етърви вода донела,
донела вода за глава.
Всичко Петкана свършила,
докле е слънце на заход,
кога се стока прибира.
Петкана стока сретнала,
сретнала, стока вързала,
девет е крави измълзла,
десета крава замълзе,
десета крава, Белана.
Ка я Петкана замълзе,
Белана жално прорева
за нойно малко теленце.
Тогай се сети Петкана
за свое мъжко детенце,
че го на нива забрави.
Стана Петкана, отиде
на тая нива голема,
кога при круша отиде,
дете ю беше умрело -
орли му очи изпили,
вуци му цревца изели.
Петкана жално заплака:
- Пусти остали облози,
облози не са на харно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011