* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънцето трепти, засяда,
Станка си чакъм забира,
голяма нива зажънва
с нейните девет девери,
голяма нива бащина,
с дванаесе плуга орана,
с дванайсет чифта биволи.
Девери Станка думаха:
- Бульо льо, братовице,
вземи си мъжката рожба,
иди си, бульо, иди си,
бели си телци отлъчи,
сиви си крави издои.
Станка си девери послуша,
тръгна с мъжка рожба към село.
На пътя круша видяла,
мъжка си рожба остави,
че се на круша възкачи,
торба с круши напълни
и си във село отиде.
Бели си телци Станка отлъчи,
сиви си крави посрещна,
най-малка крава телица,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, наша стопанке,
къде ти й, Станке, детето,
като на мене телето?
Тогаз се Станка догади,
че си детето забрави
под тази круша в полето.
Бързо се назад повърна,
кат си круша наближи -
нейната мъжка рожба,
девет я вълци ядяха,
на девет пая деляха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011