* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Грозданки думаше:
- Грозданке, снахо Грозданке,
станало е девет години,
като сме те взели и довели,
на нива не си ходила,
на нива и на лозе.
Вчера на пазар ходих
и с вашенци говорих,
и те те, снахо, хвалеха,
че си на нива жътварка,
а си на лозе копачка...
Дали се Грозданка засрами,
ранила е рано в понеделник,
топъл обяд приготви
и си детето окъпа,
та го в люлчица задяна,
грабна сърп и паламарка
и си на нива отива.
На нивата, на голямата,
при крушевата гора.
Слънцето трепти, залязва,
Грозданка нива зажева.
Слънцето на пладне стана,
Грозданка чакъм изкарва.
Седнала и обядвала,
и си детенце накърмила.
Слънцето трепти, залязва,
Грозданка нива дожънва.
Детенце в люлка задява,
като през гора вървеше,
видя круши узрели
и детето си раздяна.
Люлка с круши напълни
и си детето забрави.
Като си в къщи стигнала,
на път крави мучаха
и телета в обора.
Тогава Грозданка се сети,
че детенце в гора забрави.
Като се назад върнала,
какво Грозданка да види -
дете в кърви потънало,
змии му очи изпили,
зверове му меса разкъсали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011